продължение...
ШЕСТ ПРАВИЛА ЗА ЗДРАВЕТО
Първо правило на здравето: Твърдо, равно легло
Креватът, на който спите, трябва да бъде толкова равен и твърд, колкото можете да изтърпите. Одеялото следва да е леко и тънко, колкото да не замръзнете. Старайте се да лежите в постелята в изравнено положение. Когато тялото е разположено по такъв начин, теглото му се разпределя равномерно, мускулите се отпускат максимално, а извивките или изкривяванията на гръбначния стълб, причинени от изправеното положение през целия ден, лесно се коригират. Вън от другото твърдата постеля съхранява функционалната дейност на кожата и предпазва черния дроб от умора. Нещо повече, вените, разположени на повърхността на цялото тяло, оказват влияние върху движението на кръвта към сърцето. Това на свой ред води до повишена активност на чернодробната дейност, в резултат на което всички ненужни вещества, натрупали се за деня, напускат организма, а двигателните нерви се предпазват от нежелано притискане и напрежение. Дебелото черво се освобождава от запека и задръстването.
Гръбначният стълб на човека се състои от 33 прешлена, разположени един под друг, образуващи вертикален стълб — 7-те горни прешлена се наричат шийни, следващите 12 — гръдни (или торакални), по-нататък идват съединени 5 поясни прешлена и след това 5 прешлена, сраснали в триъгълна форма — кръстцови и последните четири — опашна кост (опашчица)
Първият и вторият шийни прешлени получили названието въртящи се около оста си, а прешлените от 2-рия шиен до 5-тия поясен — сгъващи и разгъващи.
Между прешлените са разположени хрущяли и връзки, които амортизират удари, триене, разтягане, защитавайки гръбначния стълб от претоварване и нежелани въздействия.
Тръбата, образувана от отделните прешлени, формира канал, в който е разположен гръбначният мозък. В среда та на всеки прешлен се намира прешленест израстък, от двете страни на който има и странични израстъци, необходими за защита на гръбначния стълб от неочаквани външни удари.
Второ правило на здравето: Твърда възглавница
Ниши препоръчва да се използва цилиндрична твърда възглавница, вместо мека и голяма (фиг. 7). Той пише: "...лягате хоризонтално, поставяте шията под възглавничката, така че 3-ти и 4-ти шийни прешлени буквално да лежат върху нея. Няма нужда да се споменава, че онзи, който е привикнал с такава възглавница, ще чувства болки. В този случай върху нея може да се постави или кърпа „за лице или парче мека тъкан. Но запомнете, че от време на време тази тъкан трябва да се сваля и постепенно да се привикне към твърдата възглавница. По такъв начин след известно време ще свикнете и ще спите удобно без какъвто и да е омекотител."
"За какво са ми тези мъчения?" — ще си помисли някой. Но не бързайте да се отказвате от това чудесно правило. Както и първото, то е много разумно.
Научно е доказано, че преградката на носа е източник за стимулиране на рефлекторната дейност на вътрешните органи (фиг. 8). В нея са концентрирани центровете на различни рефлекси. Затова като се въздейства върху определена точка, могат да се излекуват много болести. Да си припомним: при припадък, силно опиянение или загуба на съзнание — обикновено на човека дават да помирише парче памук, напоено с амонячен спирт и той идва в съзнание. Това става защото периферните окончания на троичния и симпатиковия нерв са получили необходимия импулс.
Установено е, че преградката на носа контролира физиологичното равновесие на всеки вътрешен орган. Такива болести като сенна хрема, астма, миома, напрежение в артериите на сърцето, заболявания на половите и ендокринните органи, паращитовидната и щитовидната жлеза, незадържането на урина, болки при менструален цикъл, запек, ентерит, отслабване на диафрагмата, бъбречни заболявания, болести на стомаха, черния дроб и ухото, а също раздразнителност, безсъние, световъртеж, зависят от състоянието на носната преграда.
Твърдата възглавница лекува атеросклерозата на мозъчните съдове. Познавам много упорити хора, които страдат от загуба на паметта, от атеросклероза, но не искат да спят на твърда възглавница. И всички те се лутат от лекар на лекар, от една система на лечение към друга. Твърдата възглавница, независимо от първоначалния дискомфорт, между другото, стимулира мозъчното кръвообращение, адаптирайки шийните прешлени един към друг и постепенно преодолявайки кристализацията (втвърдяването) на отложените продукти в мозъчните съдове.
От древни времена, тайната за дълголетие се изразява с поговорката: "Дръж главата на студено, краката на топло и стомаха празен." Такава "студена глава" може да се получи само при използването на твърда цилиндрична възглавница. Най-добре е тя да се подлага под шията така, че 3-ти и 4-ти шийни прешлени да лежат върху нея. Нужно е да се лежи по гръб. Отначало регулирайте положението на шията с ръце и като полежите така 5 минути ще намерите удобното положение. Именно то ще бъде правилното за вас....
Спомням си в японския сериал Камбе - леглата и най-вече възглавниците, на които спяха :)
следва...
СИСТЕМАТА НА НИШИ
Основател на предлаганата система е вече покойният японски проф. К. Ниши, който започнал великото си дело, след като сам изучил и проверил на практика повече от 70 000 източници от национални и чужди автори по здравословни въпроси. В числото на тези източници попадат древногръцката, древноегипетската, тибетската, китайската, филипинската медицинска практика, йога, изследвания на съвременните специалисти в областта на лечението и профилактиката на различни заболявания, диетология, дишане, биоенергетика, водолечение, гладуване и т.н., т.е. всичко, което съвременният човек често усвоява поотделно.
От огромното количество материал Ниши, отхвърляйки всички повтарящи се или без особено значение източници, отделил само 362 източника, които послужили като основа за разработването на уникалната система за здраве, известна навсякъде като Система за здраве на Ниши.
Какво е подтикнало К. Ниши да се нагърби с такъв гигантски труд?
В основата на всяка мисъл, на всяко движение, действие или човешка постъпка винаги лежат най-насъщните потребности, които принуждават човек да търси и намира средствата и методите, които биха ги удовлетворили. Така се е случило и с автора на Системата за здраве.
Той е роден през 1884 г. в семейство от средната класа. Детството и юношеството преминават доста комфортно, но му е отказано да продължи средното си образование: на приемните изпити е скъсан, поради факта, че размерът на гръдния му кош не отговарял на установените изисквания. Той възприел това като първи знак на нещастието и се замислил сериозно за проблемите на своето здраве. Бил със слабо телосложение и прекалено крехък, за да понесе редовните учебни занятия. Още от детство бил склонен към хронична диария и продължителни простудни заболявания. Съвременната медицинска наука му поставила диагноза — чревна туберкулоза и възпаление на лимфните възли на белодробните върхове. Момчето се чувствало болнаво и слабо. Когато го завели при известен лекар, той произнесъл смъртната му присъда, казвайки на родителите: "Този млад човек, за мое съжаление, никога няма да достигне 20 годишна възраст."
И наистина, сред своите съученици в началното училище, Кацудзо бил с най-крехко здраве, но притежавал такъв интелект, че го смятали за вундеркинд. Само лошото му здравословно състояние и хилаво телосложение затруднявали реализацията на способностите му. Момчето жадувало за времето, когато ще бъде здрав мъж, надявало се на чудо. То посещавало школа по фехтовка и храм за религиозна медитация. След тригодишни усилени тренировки, отишло на преглед при друг лекар, чието мнение било по-малко песимистично. И наистина, изминали една или две години без да боледува. Но скоро, независимо че никога не пиел алкохол и не пушел цигари, поради неправилното хранене по време на учебните занятия, така подкопал своите сили и жизнеспособност, че започнал постоянно да боледува и все повече и повече да слабее. Нито една зима не преминавала без възпаления на гърлото или сливиците и то по няколко пъти.
С израстването на момчето било необходимо да се реши въпросът за професионалното му образование. Избрал Общото техническо училище. Професията на инженер-строител се струвала и на него, и на родителите му, най-подходящата за човек с такова крехко здраве.
Но след като постъпил в Общото техническо училище не му станало по-добре. Поради постоянното боледуване често бил принуден да пропуска занятия, чувствал се нещастен и слаб, разбирайки че главната пречка за реализация на житейските му планове е лошото състояние на здравето му.
Проблемът за стабилизиране на здравето се превърнал Ниши във въпрос на живот и смърт. Следващите години посветил в търсене на практическо решение на въпроса, поставен пред него от самия живот — как да стане здрав.
Четял с голямо внимание книги, съдържащи методики за подобряване на здравето и прилагал върху себе си всички съвети и препоръки. Веднъж в ръцете му попаднали изследвания на Флетчер, в които се твърдяло, че за поддържане на здравето е необходимо така прилежно да се дъвче храната, че да се получат възможно най-голямото количество полезни хранителни вещества от всеки неин елемент.
Колкото и проста да била тази теория, тя извършила истински преврат в съзнанието на Ниши. Всички лекари, с които се бил консултирал до този момент, се ограничавали само с лечението на болестта или само на нейните симптоми. Но теорията на Флетчър разширявала хоризонтите: тя учела как да се подобри общото здравословно състояние на организма.
Именно от трудовете на Флетчър, Ниши разбрал: най-добрият лекар е природата. В самата нея са заложени основите на живота и здравето. И решил: всичко, което му е необходимо, е доброто сдъвкване на храната. Ако човек дъвче храната по подходящия начин, той може да разчита на собствения си вкус, на своя природен инстинкт за избора на един или друг продукт. Ако му е "вкусно", ако яде с апетит — значи организмът получава от храната това, което му е необходимо, а ако не му се яде — значи не трябва.
Забележете! Децата отлично знаят, какво не достига на организма им. Никога не бива да се заставят да ядат, ако не искат.
Въпреки че Кацудзо никога не се е съмнявал в достоверността на тази теория, той не можел да не забележи, че каквато и храна да му е подсказвало природното чувство, всичко било срещу него. Той не пренебрегвал правилното дъвчене, но станал склонен към лакомия и започнал да страда от претоварване, като изпитвал постоянна преумора. Когато се стараел да обуздае своя апетит, начевал да губи от теглото си.
Освен това Флетчър препоръчвал да се отделят всички трудно смилаеми компоненти на храната, добре да се обелват плодовете от корите им. Кацудзо старателно следвал указанията му, но започнал да страда от запек. Според Флетчер, запекът не трябва да предизвиква безпокойство, но Ниши забелязал, че той му причинява силно главоболие и чревни проблеми от различен характер.
По-късно Кацудзо се запознал с изследванията на друг специалист. От тях разбрал защо страда от заболяванията си: всяка храна, която не се усвоява, се натрупва в дебелото черво, като се превръща в "маса за пиршество" на бактериите, изработващи отровни вещества (токсини). Тези вещества се всмукват от стените на дебелото черво, после попадат в кръвта и като се разнасят в целия организъм, предизвикват болест. Кацудзо си направил извода: храната притежава не само градивно, но и разрушително действие върху организма. Необходимо е така да се организира храненето, че то не само да изгражда, но и да прочиства организма.
Като постъпил в Техническия институт, Ниши се запознал с работата на Синклер. Открил, че теорията за гладуването почти не се различава от това, което е изучавал, посещавайки будисткия храм, за да практикува религиозен аскетизъм. Заложените в теорията на Синклер принципи били толкова разумни, че Кацудзо бил склонен да мисли, че е намерил онова, което ще го излекува от болестта на червата. Като резултат направил интересния извод, че: "ненормалните хора" по правило страдат от запек, й "великите умове" в по-голямата част от случаите имат склонност към разстройство. Този извод го насочил към no-нататъшно изучаване на връзката между дебелото черво и мозъка, която се оказала венецът в методиката на собственото му излекуване и създаване на собствена методика за здраве.
Ниши обърнал внимание на трудовете на учени за кръвната циркулация. Особено го привлекли изследванията на проф. Зепи от Московския университет — "Динамика на мозъчната циркулация". Прочитайки тази разработка, научил, че мозъчният кръвоизлив е резултат основно от възпалението на ушите, което е обичайно следствие от заболяване на гърлото. Гърлото боледува в случаите, ако бъбреците не изпълняват функцията си; те от своя страна излизат от строя, когато човек спи в топло меко легло и облича топло, лошо пропускащо въздуха бельо. Тогава се нарушава функцията на бъбреците и на кожата, което се съпровожда със заболявания на черния дроб. И всичко започва от лошата работа на червата, защото ако се наруши перисталтичната им дейност, съдържимото в тях задръства дебелото черво, получава се запек, който води до разширение и спукване на кръвоносните съдове на мозъка.
В "Клиника и лечение на мозъчното възпаление" на д-р Пасеп Ниши. бил впечатлен от резултатите от изследване на гной с микроскоп при възпаление на мозъка. Д-р Пасеп забелязал, че тогава в гнойта се съдържат повече от 10 вида бактерии, като стафилококи, стрептококи, бактерии на Френкел, бактерии на пневмонията, менингита, туберкулозата, тифа и паратифа... Не по-малко от 23 групи такива бактерии понякога се намират в разширените кръвоносни мозъчни съдове, като това може да се открие дори ори здрави хора.
Стигнал до извода, че в организма има защитни лечебни сили, способни да устоят на атаката отвън и да запазват целостта на организма. Започнал да събира информация за такива лечебни, сили....
Buon compleanno Adreano! 06-01-1938 -„
ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН ЧЕЛЕНТАНО!
Sting
ФАМИЛИЯ ТОНИКА
ПРИЯТНО СЛУШАНЕ!
Масару Емото е роден в Йокохама през юли 1943 г. Завършил е хуманитарни науки на Йокохамския общински университет с насоченост към международни отношения. През 1986 г. създава IHM Corporation в Токио. През октомври 1992 г. получава сертификат за доктор по алтернативна медицина от Свободния интернационален университет. Впоследствие в Съединените щати 2 се запознава с идеята за микроскупчването на молекулите във вода и технологията на магнитнорезонансния анализ. Така започва търсенето му за разкриване тайните на водата. Д-р Емото предприема обширни изследвания върху водата на планетата като учен-изследовател, но още повече от перспективата на оригинален мислител. Накрая разбира, че водата разкрива истинската си природа под формата на замръзнал кристал. Той продължава своите изследвания и е написал редица книги на японски, които са добре приети. Женен е за Кацуко Емато, която споделя неговия ентусиазъм и е ръководител на Киокуша, издателския отдел на неговата компания. Имат три деца.
И МНОГО МАЛКА ЧАСТ И БЕГЛО ЗАПОЗНАВАНЕ
.................
Нека обясня как започнах да правя снимки на кристали. Наливах петдесет различни вида вода в петдесет различни панички - петри. (През първите няколко години използвах сто.) Замразявах ги за три часа във фризера на - 20° С (- 4° Р). В повърхностния пласт на паничките се оформяха капки лед от около 1 мм. Кристалът се появява, като хвърлите светлина върху короната на ледената капка. Разбира се, резултатът не винаги бе петдесет кристала, понякога не се оформяше дори и един кристал. Когато изобразявахме графически формирането на кристалите, открихме, че различните води образуват различни кристали. Някои от тях бяха определено сходни, други бяха деформирани, а от някои видове вода изобщо не се формираха кристали.
Първо наблюдавах кристали от чешмяна вода, взета от различни места. Водата на Токио бе катастрофа - не се оформи нито един-едничък кристал. В чешмяната вода се слага известно количество хлор за санирането й, а това напълно разрушава структурата на естествената вода. В естествената вода, независимо откъде идва тя - естествени извори, подземни реки, глетчери и горните пластове на реките, - се формират завършени кристали. Усилията ми да снимам ледени кристали и да провеждам изследването започна да напредва.
Тогава един ден изследователят, който бе обсебен като мен от проекта, каза нещо съвсем неочаквано: „Нека видим какво ще стане, ако оставим водата под въздействието на музика".
Знаех, че е възможно вибрациите на музиката да окажат въздействие върху водата. Музиката ми доставя огромно удоволствие и някога, като дете, хранех надежди да стана професионален музикант, ето защо напълно подкрепях този невероятен експеримент. 7 В началото нямахме и идея каква музика да използваме и при какви условия ще провеждаме експеримента. Но след доста лутания и грешки стигнахме до заключението, че вероятно най- добрият метод е най-простият - да се сложи бутилка с вода на масата между две тон колони и да я изложим на звука, при който човек нормално слуша музика. Трябваше да използваме и същата вода като в предишни опити. Първо опитахме с дестилирана вода от аптека.
Резултатите ни поразиха. Пасторалната симфония на БEТОВЕН с нейните светли и ясни тонове създаде прекрасни, добре оформени кристали. 40-та симфония на МОЦАРТ, изящна молитва към красотата, създаде кристали, които бяха нежни и елегантни. А кристалите, оформени от звуците на ШОПЕНовия етюд опус 10, № 3, ни изненадаха с очарователните си детайли.
Въздействието на звуците на класическата музика върху водата доведе до добре оформени кристали с различни характеристики. Контрастен резултат се получи от водата, изложена на силната хевиметал музика, която в най-добрия случай даваше фрагментирани и деформирани кристали. Но опитите ни не спряха дотук.
Следващото нещо, което обмисляхме, бе: какво ще стане, ако напишем думи и фрази като „Благодаря" и „Глупак" на парчета хартия и ги залепим на бутилките, обърнати навътре към водата. Не изглеждаше логично водата да „прочете" написаното, да разбере значението и съответно да промени формата си. Но аз знаех от опитите ни с музиката, че могат да се случат странни неща. Чувствахме се като изследователи, тръгнали без карта за пътуване из джунглата. Резултатите от опита не ни разочароваха. Водата, подложена на „Благодаря ти", оформи красиви хексагонални кристали, а водата, изложена на думата „Глупак", произведе кристали, подобни на сътворените от хевиметал музика - фрагментирани и деформирани.
По-нататъшните ни опити показаха, че вода, подложена на позитивни, изречени с внимание и съучастие изрази, като „Хайде, направи го!", дава атрактивни, добре оформени кристали, заповедни, по-груби, звучащи негативно изрази, като „Направи го!", изобщо не оформиха кристали. Урокът, който трябваше да научим от експеримента, се отнасяше до , силата на думите. Вибрацията на добрите думи оказва позитивно въздействие върху нашия свят, докато вибрацията на негативните думи притежава силата да руши.
Познанието за водата представлява изследване, чрез което да откриваме как действа Космосът, а кристалите, разкрити във водата, са като врата към друго измерение. Като продължавахме нашите опити със снимане на кристали, разбрахме, че сме тръгнали да се изкачваме по стъпалата към разгадаване на дълбоките тайни на Космоса. Помня специално една снимка.
Беше най-красивият и изящен кристал, който бях виждал - оформил се под въздействие на думите „любов и благодарност". Сякаш водата бе ликувала и бе ознаменувала момента със създаването на разцъфнало цвете. Спокойно мога да кажа, че от този миг нататък животът ми действително се промени. Водата ме научи за финеса на човешката душа и за въздействието, което „любов и благодарност" могат да имат върху света.
В Япония съществува предание, че думите на душата живеят в един дух, наречен котодама, или дух на думите, и че актът на изговаряне на думи има силата да промени света. Всички знаем, че думите оказват огромно влияние върху начина, по който мислим и чувстваме и че нещата вървят гладко, когато се употребяват позитивни слова. Но никога досега не сме могли да наблюдаваме ефекта от позитивните слова. Думите са изява на душата. Твърде вероятно е състоянието на душата ни да оказва огромно въздействие върху водата (която съставя около 70 процента от тялото ни), а то засяга не по-малко и тялото ни. Хора, които се радват на добро здраве, общо взето са с висок дух. Наистина здрав дух живее най-добре в здраво тяло. Колкото повече нещастни хора виждах, толкова повече се убеждавах, че болестта не е само индивидуален проблем, а е следствие от деформацията на обществото като цяло. Докато не се направи нещо за този деформиран свят, в който живеем, докато не можем да лекуваме наранената душа, броят на страдащите от соматични болести хора няма да намалее.
Какви са деформациите в света? Това са деформациите на душата, а те оказват влияние на самия Космос. Както само една-едничка капка в басейна предизвиква разпростиращи се безкрай вълни, деформациите, дори в една душа, се разпространяват по света и водят до глобална деформация. Но не всичко е загубено - има надежда. Има спасение, и то се казва „любов и благодарност".
Земята се мъчи. Тя иска да бъде красива. Иска да бъде толкова красива, колкото е възможно да бъде. Вече казах, че може да определим човека като вода. Сигурен съм, че водата в хората, които разглеждат снимките на кристали, претърпява някакъв вид промяна. Аз открих най-красивия от всички кристали - кристала, създаден от „любов и благодарност". По общо мнение всички религии в света са основани на тези чувства. „Любов и благодарност" са думите, които трябва да служат като ръководно начало на света. Водата показва по много ясен начин как трябва да живеем живота си. Историята на водата се предава от всяка отделна клетка, за да обгърне целия Космос...
Японски кинжали
Японските оръжия са уникални и необичайни като страната на изгряващото слънце. Освен това, японските кинжали Танто 短刀 (た ん と う) носят отпечатъка на очарованието и крехкостта на природата и нейното постоянно обновяване, краткостта на човешкия живот. А всъщност какво, ако не и оръжието, предназначено да отнеме живота в един винаги умиращ и винаги жив свят?
Японското танто е студено оръжие с къса тясна дръжка и едностранно режещо острие. Той е изработен от японска стомана тамахаган , има сваляща се дръжка и кръгла цигула (охрана).
Някои чуждестранни изследователи вярват, че Танто (短刀, на японски "къс меч") е различен от Уакизаши и катана само различен размер дръжката и острието. Това е спорна гледна точка, защото на хилядолетната история на японската кама еволюира многократно и леко променен вид.
Най-ранните танто са били изковани в периода на Хеян, около 900-те. Те са с дължина на острието около 30 см и са абсолютно минималистични по отношение на дизайна.
Този вид оръжие е широко разпространено по време на Гемпейската война. Тогава танто започна да се смята за инструмент на смъртта, но не е предмет на изкуството. До края на епохата оборудването на всеки самурай включваше кратък тантов меч.
В епохата на Шин-Шинто търсенето на танто пада, когато се култивират нови видове бойни изкуства и оръжия, а този спад продължава до 19 век. Ренесансът на острието пада върху революцията "Мейджи", когато дворцовите благородници въведоха модата в стари традиции, включително и в тангото.
Kusungobu
Kusungobu е ритуален японски кинжал с тънък нож и обща дължина около 300 мм. Този тип оръжие се използва изключително за една цел - да изпълнява ритуална сеппуку.
Има и джобен танто-кайкен , който най-често се използва от момичета и жени като самозащита.
пластмасово танто за тренировка
Този вид оръжие се използва активно в обучението на кендо, джиджуцу, айкидо. Те не са направени от дърво или метал, а само от пластмаса, за да се избегне нараняване при тренировка. Само професионалистите имат привилегията да използват метална, но все пак закръглена кама.
В tanto ryu aikijutsu - древна форма на битка с ножове - няколко танто ножчета могат да се използват едновременно. За тези цели са подходящи пластмасови ножове с минимален декор.
За пълноценна битка в стила на ендос или айкидо можете да използвате истинско танто, както и nippon ; в аварийни ситуации - yanagibu и nada.
продължение...
AIKIDO 合 気 道 - едно от най-популярните японски бойни изкуства в света. Същността на това изкуство е не само да се защити, но и да защити самия атакуващ, обръщайки силата му срещу него и да не му причинява значителни щети. В света има голям брой подходи, но същността им се основава на постулатите, формулирани от създателя на айкидо, Морихей Уешиба.
Айкидо е синтез не само на бойните изкуства, но и на философията и религията. Морихей Уешиба създава айкидо, за разлика от предишните изкуства, насочени към убийството на врага.
Айкидо е пътят на любовта и прави човека по-силен не от жестокостта на убийството, а от мъдростта.
Думата "айкидо" се състои от три канджи 合 . По принцип името може да се преведе като "пътя към хармонията на духа" или "пътя на сливането с жизнената енергия".
Уешиба изучавал много изкуства в търсене на хармоничното, но всички били неподходящи за него, тъй като довеждат до нараняванията на врага. Уешиба намира начин да неутрализира агресията на противника и да възстанови атаката, докато защитникът не реагира с агресия и остава в баланс, т.е. в хармония.
Тъй като на атакуващата сила не е необходимо да се отговаря с по-голяма сила, айкидо не се вписва дори много силно физически за хората. Някои хора дори не считат айкидо за спорт, защото в спорта е необходимо да се състезаваме, в който най-силните победят, а в айкидо на най-силните е изключително трудно да се разкрият. Айкидо може да се отдаде на поведенческия модел, при който няма атака, и ако се случи, той не надхвърля първоначалния импулс.
Айкидо предполага развитието не само на тялото, но и на духа, тъй като изисква силна вътрешна концентрация, контрол над агресията и високо ниво на самосъзнание.
В айкидо, както и в много бойни изкуства, има нива на ученика (kyu) с бял колан и нива за майстори (dan) с черен колан. Какво е правилото - има шест кю и десет дама, а системата от цветни колани отсъства. Броят на kyu може да варира в зависимост от посоката. За да се овладее едно ниво на чиракуване, е необходимо да се учи от два до шест месеца и да се научат основните техники, а след това да се премине изпит. Студентът, който е получил първото кю, може да се опита да предаде първия дан.
Уешиба основана фондацията Айкикай, предназначена за насърчаване на Айкидо и признат от японското правителство през 1940 г. и, въпреки присъствието на десетки федерации, се счита за единствения наследник на оригиналните учения.
Оръжията в айкидо се използват, но не са канонизирани. Всеки избира сам. Освен това списъкът на оръжията може да варира в зависимост отучилището. Основните видове оръжия: бокен (Дървен меч за обучение), джо (дървен прът, обикновено с дължина около 128 cm и 24-26 мм в диаметър), Танто (дължина дървен нож 30 см) vakidzasi (дърво къс меч), бо (дълга версия на jo) и нагината.
БОНЗАЙ - КРАСОТА
Има много истории и легенди за това чудо, създадено от човека, чиято родина е загадъчният и уникален Изток.
История и легендиНалице са тези джуджета, които познаваме с японското име "бонсай", не в Япония, а в Китай преди повече от две хиляди години. Но легендите за тях се появиха по-късно. Както се казва в легендата, императорът на династията Хан, който управлява от 206 до 220 г., решава да създаде в градината на своя дворец малко копие на империята. С истинска китайска скрупула, всички хълмове, реки, езера и, разбира се, малки дървета бяха пресъздадени. Въпреки това едва ли би било възможно да се пресъздадат дърветата в миниатюрна форма, ако не за традицията, която вече е била разработена по това време.
Пензай (китайско четене на йероглифи) - дърво "отгледано в табла" - се появи в Небесната империя, както се казва, "не от добър живот". Повечето от бедните хора, обитавали китайски градове, бяха от селото, а копнежът на нови жители на земята доведе до особен начин да отглеждат джуджета вкъщи.
Смята се, че първият бонсай е отгледан в порцеланов съд от великия китайски поет и художник Уанг Уей.
И ето тук и се появи в градината на двореца на императора на гората и на горичката на селяните. Очевидно владетелят е бил привързан към даоизма, защото таоистите вярвали, че като правят обекта миниатюрен, вие получавате власт над него и можете да притежавате всичките му магически качества.
До 18-ти век в Япония, техниката на отглеждане на бонсай се е превърнала в много изтънчена форма на изкуството. И тогава от манастирите и дворци на японската аристокрация страст беше да проникне в къщата на самурая и началото на XIX век, се е превърнал в национален феномен, разпространява във всички сектори на японското общество.
По това време, миниатюрни дървета нарича hachinoki - "дървета в купища".
Голяма роля в развитието на това изкуство, като национално явление, играе император Мейджи, който е талантлив поет и познавач на бонсай. В годините на своето царуване се появява терминът "артистичен бонсай".
MOZART - ROCK OPERA