СИСТЕМАТА НА НИШИ
Основател на предлаганата система е вече покойният японски проф. К. Ниши, който започнал великото си дело, след като сам изучил и проверил на практика повече от 70 000 източници от национални и чужди автори по здравословни въпроси. В числото на тези източници попадат древногръцката, древноегипетската, тибетската, китайската, филипинската медицинска практика, йога, изследвания на съвременните специалисти в областта на лечението и профилактиката на различни заболявания, диетология, дишане, биоенергетика, водолечение, гладуване и т.н., т.е. всичко, което съвременният човек често усвоява поотделно.
От огромното количество материал Ниши, отхвърляйки всички повтарящи се или без особено значение източници, отделил само 362 източника, които послужили като основа за разработването на уникалната система за здраве, известна навсякъде като Система за здраве на Ниши.
Какво е подтикнало К. Ниши да се нагърби с такъв гигантски труд?
В основата на всяка мисъл, на всяко движение, действие или човешка постъпка винаги лежат най-насъщните потребности, които принуждават човек да търси и намира средствата и методите, които биха ги удовлетворили. Така се е случило и с автора на Системата за здраве.
Той е роден през 1884 г. в семейство от средната класа. Детството и юношеството преминават доста комфортно, но му е отказано да продължи средното си образование: на приемните изпити е скъсан, поради факта, че размерът на гръдния му кош не отговарял на установените изисквания. Той възприел това като първи знак на нещастието и се замислил сериозно за проблемите на своето здраве. Бил със слабо телосложение и прекалено крехък, за да понесе редовните учебни занятия. Още от детство бил склонен към хронична диария и продължителни простудни заболявания. Съвременната медицинска наука му поставила диагноза — чревна туберкулоза и възпаление на лимфните възли на белодробните върхове. Момчето се чувствало болнаво и слабо. Когато го завели при известен лекар, той произнесъл смъртната му присъда, казвайки на родителите: "Този млад човек, за мое съжаление, никога няма да достигне 20 годишна възраст."
И наистина, сред своите съученици в началното училище, Кацудзо бил с най-крехко здраве, но притежавал такъв интелект, че го смятали за вундеркинд. Само лошото му здравословно състояние и хилаво телосложение затруднявали реализацията на способностите му. Момчето жадувало за времето, когато ще бъде здрав мъж, надявало се на чудо. То посещавало школа по фехтовка и храм за религиозна медитация. След тригодишни усилени тренировки, отишло на преглед при друг лекар, чието мнение било по-малко песимистично. И наистина, изминали една или две години без да боледува. Но скоро, независимо че никога не пиел алкохол и не пушел цигари, поради неправилното хранене по време на учебните занятия, така подкопал своите сили и жизнеспособност, че започнал постоянно да боледува и все повече и повече да слабее. Нито една зима не преминавала без възпаления на гърлото или сливиците и то по няколко пъти.
С израстването на момчето било необходимо да се реши въпросът за професионалното му образование. Избрал Общото техническо училище. Професията на инженер-строител се струвала и на него, и на родителите му, най-подходящата за човек с такова крехко здраве.
Но след като постъпил в Общото техническо училище не му станало по-добре. Поради постоянното боледуване често бил принуден да пропуска занятия, чувствал се нещастен и слаб, разбирайки че главната пречка за реализация на житейските му планове е лошото състояние на здравето му.
Проблемът за стабилизиране на здравето се превърнал Ниши във въпрос на живот и смърт. Следващите години посветил в търсене на практическо решение на въпроса, поставен пред него от самия живот — как да стане здрав.
Четял с голямо внимание книги, съдържащи методики за подобряване на здравето и прилагал върху себе си всички съвети и препоръки. Веднъж в ръцете му попаднали изследвания на Флетчер, в които се твърдяло, че за поддържане на здравето е необходимо така прилежно да се дъвче храната, че да се получат възможно най-голямото количество полезни хранителни вещества от всеки неин елемент.
Колкото и проста да била тази теория, тя извършила истински преврат в съзнанието на Ниши. Всички лекари, с които се бил консултирал до този момент, се ограничавали само с лечението на болестта или само на нейните симптоми. Но теорията на Флетчър разширявала хоризонтите: тя учела как да се подобри общото здравословно състояние на организма.
Именно от трудовете на Флетчър, Ниши разбрал: най-добрият лекар е природата. В самата нея са заложени основите на живота и здравето. И решил: всичко, което му е необходимо, е доброто сдъвкване на храната. Ако човек дъвче храната по подходящия начин, той може да разчита на собствения си вкус, на своя природен инстинкт за избора на един или друг продукт. Ако му е "вкусно", ако яде с апетит — значи организмът получава от храната това, което му е необходимо, а ако не му се яде — значи не трябва.
Забележете! Децата отлично знаят, какво не достига на организма им. Никога не бива да се заставят да ядат, ако не искат.
Въпреки че Кацудзо никога не се е съмнявал в достоверността на тази теория, той не можел да не забележи, че каквато и храна да му е подсказвало природното чувство, всичко било срещу него. Той не пренебрегвал правилното дъвчене, но станал склонен към лакомия и започнал да страда от претоварване, като изпитвал постоянна преумора. Когато се стараел да обуздае своя апетит, начевал да губи от теглото си.
Освен това Флетчър препоръчвал да се отделят всички трудно смилаеми компоненти на храната, добре да се обелват плодовете от корите им. Кацудзо старателно следвал указанията му, но започнал да страда от запек. Според Флетчер, запекът не трябва да предизвиква безпокойство, но Ниши забелязал, че той му причинява силно главоболие и чревни проблеми от различен характер.
По-късно Кацудзо се запознал с изследванията на друг специалист. От тях разбрал защо страда от заболяванията си: всяка храна, която не се усвоява, се натрупва в дебелото черво, като се превръща в "маса за пиршество" на бактериите, изработващи отровни вещества (токсини). Тези вещества се всмукват от стените на дебелото черво, после попадат в кръвта и като се разнасят в целия организъм, предизвикват болест. Кацудзо си направил извода: храната притежава не само градивно, но и разрушително действие върху организма. Необходимо е така да се организира храненето, че то не само да изгражда, но и да прочиства организма.
Като постъпил в Техническия институт, Ниши се запознал с работата на Синклер. Открил, че теорията за гладуването почти не се различава от това, което е изучавал, посещавайки будисткия храм, за да практикува религиозен аскетизъм. Заложените в теорията на Синклер принципи били толкова разумни, че Кацудзо бил склонен да мисли, че е намерил онова, което ще го излекува от болестта на червата. Като резултат направил интересния извод, че: "ненормалните хора" по правило страдат от запек, й "великите умове" в по-голямата част от случаите имат склонност към разстройство. Този извод го насочил към no-нататъшно изучаване на връзката между дебелото черво и мозъка, която се оказала венецът в методиката на собственото му излекуване и създаване на собствена методика за здраве.
Ниши обърнал внимание на трудовете на учени за кръвната циркулация. Особено го привлекли изследванията на проф. Зепи от Московския университет — "Динамика на мозъчната циркулация". Прочитайки тази разработка, научил, че мозъчният кръвоизлив е резултат основно от възпалението на ушите, което е обичайно следствие от заболяване на гърлото. Гърлото боледува в случаите, ако бъбреците не изпълняват функцията си; те от своя страна излизат от строя, когато човек спи в топло меко легло и облича топло, лошо пропускащо въздуха бельо. Тогава се нарушава функцията на бъбреците и на кожата, което се съпровожда със заболявания на черния дроб. И всичко започва от лошата работа на червата, защото ако се наруши перисталтичната им дейност, съдържимото в тях задръства дебелото черво, получава се запек, който води до разширение и спукване на кръвоносните съдове на мозъка.
В "Клиника и лечение на мозъчното възпаление" на д-р Пасеп Ниши. бил впечатлен от резултатите от изследване на гной с микроскоп при възпаление на мозъка. Д-р Пасеп забелязал, че тогава в гнойта се съдържат повече от 10 вида бактерии, като стафилококи, стрептококи, бактерии на Френкел, бактерии на пневмонията, менингита, туберкулозата, тифа и паратифа... Не по-малко от 23 групи такива бактерии понякога се намират в разширените кръвоносни мозъчни съдове, като това може да се открие дори ори здрави хора.
Стигнал до извода, че в организма има защитни лечебни сили, способни да устоят на атаката отвън и да запазват целостта на организма. Започнал да събира информация за такива лечебни, сили....
© Дисидентът Глеб Павловски провалил дем...
До Витоша по въздух и земя
Истинска борба с живота, условията, обстоятелствата и вероятно с генетиката най-вече.
Страданието и ученето са били част от пътя на японеца, както и на други велики.
Припомних си това, че трябва добре да се сдъвква храната, за жалост аз едва ли спазвам това.
Припомних си и това, че тялото няма нужда от повече, а човек често пъти точно усеща колко му е нужно и не повече, но и това не забелязваме в ежедневието.
Аз съм любопитен за което и така ще е по-лесно получавайки ги наготов в постинг.
Ако са лесно постижими - бих ги опитал, вероятно само ще са ми от полза, във вреда едва ли :)
Нетипичен за теб постинг с доста инфо и така да кажа - плътен текст, което аз приветствам!
Следващия ще бъде за 6те правила на Ниши ... и още информация
Поздрави