Бързо - Лесно - Вкусно!
суши
Получи се при мен, и е много вкусно. :)
ПРОЛЕТ В ЯПОНИЯ
Химеджи (姫路城, Himejijō), известен още като Бялата чапла Castle (Shirasagijo) поради своя елегантен, бял външен вид, е смятана за Япония най-грандиозния замък за налагане на неговия размер и красота и неговите добре запазени, сложни замъка основания. Замъкът е едновременно национално богатство и за световното културно наследство . За разлика от много други японски замъци, той никога не е била унищожена от война, земетресение или пожар и се пазят и до днес като един от на страната дванадесет оригинални замъци . Замъкът наскоро претърпя дълъг ремонт в продължение на няколко години и е напълно отворена отново за обществеността март 2015.
Himeji Castle се намира на стратегическо място по западния
подход към някогашната столица Киото . Първите укрепления, изградени на площадката бяха завършени през 1400 г. и постепенно се уголемяват през вековете от различни кланове, които са управлявали над региона. Комплекс Замъка, тъй като оцелява днес е повече от 400 години и е завършена през 1609 г. Тя се състои от над осемдесет сгради, разпределени в рамките на няколко бейлис, които са свързани с поредица от врати и криволичещи пътеки.
Приятно слушане!!!
ИВА ТОДОРОВА
ПРИЯТНО СЛУШАНЕ!
Две чудесни песни от четирите елиминирани
преди финала
Albano - Di rose e di spine (Sanremo 2017)
Gigi D"Alessio - La prima stella - Sanremo 2017
Приятно слушане!!!
Francesco Gabbani - Occidentali"s Karma
Много весело, интересно и забавно!!! :))) - за добро настроение!
SANREMO - 2017
Fiorella Mannoia - Che sia benedetta
Fabrizio Moro - Portami via
ОЧАКВАМЕ
SANREMO - 2017 ОТ 7-11 ФЕВРУАРИ
Всички изпълнители на Санремо - 2017
ROGER FEDERER - RAFAEL NADAL - FINAL
БРАВО FEDERER!
ГРИГОР ДИМИТРОВ - РАФАЕЛ НАДАЛ - 2017 - V
ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ТЕНИСА
Беше въпрос на време – на много студено време…
Мъжкарската традиция с леденото хоро на Йорданов ден доведе днес до счупен крак на един човек и до логичната хипотермия на друг. Дано да се размине без онова, което следва след втора степен преохлаждане, чиито еквивалент е опасната за живота втора степен изгаряне ( например при ходене по жарава или след неудачно прескачане на огън по Игнажден).
Някои традиции са хубаво нещо и трябва да бъдат грижливо съхранявани. Но не всички и не на всяка цена, нали? Или нещо греша (пак)?
Традицията от “турско време” с окървавения чаршаф след първата брачна нощ спазваме ли я ( или традицията тази нощ да се полага първо на феодала, собственик на младоженците, както е било преди векове в просветената днес Западна Европа)?
Ако се огледаме, светът е пълен с (погребани) традиции поради бясното галопиране на прогреса, при който практически, морално и етично непригодните към нашето постомодерно и технологично глобализирано всекидневие навици и традиции отпадат от каруцата, за да се качат на днешните влакове, прекосяващи континенти със скоростта на вчерашните самолети.
Ние обаче си умираме да си разравяме традициите, при това далеч не най-заслужаващите реанимирането. Това е компесаторен механизъм за усещането, че нещо не е наред с нас при шеметното ни приобщаване към глобалното село.
Защо се съмнявам в това колко е хубаво да се е поощряват младите мъже да се (пре)охлаждат в ледената януарска вода питайте лекарите- ако посмеят да се опълчат на патриотарската превъзбуда, толкова политически модна в наши дни.
Няма да се връщам към традициите на канибализма, за да илюстрирам тезата си. Макар че не мога да не посоча съществуващата и днес традиция милиони жени да бъдат насилствено обрязвани. Тя готината ли е, щом е толкова вкоренена и защитавана дори от жени?
А традицията на измъчването на кучета чрез така нареченото “тричане” в някои части на България?
Подозирам, че най-много ще ми се ядосат на написаното младите и юначните. Трябва да им пропомня традицията да целуват ръка на по-старите по разни поводи. Те спазват ли я днес или ще се ругаем на тема “дъртак”?
Апропо, преди да ми се накарат и за възприемането на разни традиции със западен етикет в днешно време, бързам да припомня колко “традици” ни натрапиха за 45 години чуждо абсолютно господство. Вземете например традицията да се крещи “горчиво” по сватбите, когато подпийналите сватбари държат младоженците да впият устни пред всички, за да им е сладко- това си е руски внос от съветско време.
Като споменавам сватбите, да припомня и друго: по онова съветско време се опитаха да наложат традицията цялото сватбарско шествие да ходи на поклонение пред монументите на окупационната червена армия, за да благодари за окупацията, наричана освобождение. Сиреч, налагаха традицията на поклонението и преклонението пред силата, лъжата и силата на лъжата.
Но да се върнем към традицията с кръста и ледената вода. Има я и не става дума да бъде “забранявана”. Но ескалиращото героизиране на горещите глави, готови на преохлаждане, едва ли съответства на вайкането от “липсата на истински мъже” и фертилна недостатъчност, от която страда нацията, застрашена от демографска катастрофа ( ако не е сполетяна от нея вече). Да не говорим, че и оглавяваната от “истинската българка” ЮНЕСКО допринася за всичко това с анонса, че е готова да канонизира обичая като световна забележителност, ако сигналите по линия на международната организация са верни, а не са плод на поредното преувеличение от страна на комплексирани хора, жадни за “10 секунди слава”.
Разбираемо е да поискаш юнаклъкът ти да бъде забелязан (поне) веднъж в годината- особено, когато има толкова желащи да тиражират сензацията със средствата за модерна комуникация, обърнати към съживяването на “мода” от 17-ти век. Отдавам напълно заслужено дължимото на храбростта да се подложиш на риска от преохлаждане, но не мисля, че това е най-добрият начин да се “прочуеш” и да “станеш известен” на всяка цена.
Само се надявам човекът, който е пострадал от замръзването в Калофер, да не стане жертва на това подгряване на традицията ( била изпратена линейка за него, която пътувала към мястото на “произшествието”- а защо не е била на място, нима не се очаква нещо подобно да се случи при минусовите температури?). Защото правилото, че никоя традиция не си заслужава човешкото жертвоприношение, е нещото в което вървам без оглед на ругатните, които ще отнеса за своята убеденост от страна на патриотарите.
