САМУРАИ

 
 продължение

   Йоритомо загинал в злополука при езда, когато бил на върха на могъществото си. Вече бил избил всичките потенциални съперници в семейството си, надживели го само двама мекушави синове, но не можело да става и дума те да поемат властта. Вакумът в управлението запълнили родственици чрез женитба от клана Ходжо, след като убили и останалите членове на фамилията Минамото. За да не бъдат сметнати за узурпартори на службата на шогуна, те измислили нова титла – „регент”, представляван политически от грижливо подбрана марионетка вместо шогун, който на свой ред манипулирала един безсилен император. Чрез тази гениална маневра не им се налагало да се афишират като владетели.

След предвидливото отстраняване на рода Минамото, Ходжо владеели страната над 100 години и през това време Дзен станал влиятелно духовно учение. Той изиграл важна роля и за премахването на най-голямата заплаха, пред която някога някога се била изправяла Япония – набезите на Кублай Хан. Докато монголските армии покорявали Китай, великият хан изпратил през 1268 година посланици в Япония и поискал да му се изплащат данъци. Дворът в Киото бил потресен, но не и войнствената Камакура. Монголите се върнали с празни ръце. Същото се повторило четири години по-късно, макар японците да знаели, че сега войната е неизбежна. Както можело да се очаква, монголите нахлули с цяла флота откъм Корея, но битката за едно предмостово укрепление на Кюшу останала нерешена и когато накрая разразила се морска буря прогонила нашествениците навътре в морето, загубите им били толкова големи, че трябвало да се откажат от плана си. Въпреки това японците получили отрезвяващ урок, що се отнасяло до военната им отбранителна способност, в годините на вътрешния мир, между войната Ремпей и нападението на монголите, японските войни допуснали бойните им умения да закърнеят. Освен това те загубили и много от моралната си сила и ритуализираните им представи за честен двубой не били в състояние да впечатлят настъпващия в бойни отряди и въоръжен с арбалети противник. /Когато самураят се изстъпвал гордо пред нападателите и по стар обичай оповестявал благородното си потекло, животът му свършвал под дъжд от стрели още преди да успее да се доизкаже./...

За да се отстранят тези недостатъци, джен монасите, които служели като съветници на Ходжо, настояли военното обучение – особено стрелбата с лък и боят с мечове – да се провеждат според принципите на Дзен. По най-бързия начин била въведена нова система на обучение, която целяла да подготви самурая както физически, така и психически за битката. Успехът бил толкова убедителен, че превърнала тази система в неотменна част от военната тактика.

Налагало се да побързат, защото всеки знаел, че монголите ще се върнат с пресни сили...

...Една вечер небето на юг застрашително притъмняло и преди монголската флота да успее да се отегли на сигурно място, бурята се разразила.     

За два дни армадата на Кублай хан била унищожена, а на сушата останали само няколко разпръснати  ударни отряда, които скоро били напълно пометени от самураите. Така джен войните  осуетили едно от най-мащабните военни начинания в световната история, а тайфунът получил от императора името „вятър на боговете” или камикадзе.

Символите на дзен самураите били мечът и лъкът. Особено мечът бил израз на най-благородните пориви на човека, още повече че още във времето преди Буда бил един от емблемите на божествеността на императора. Според едно старо поверие мечът на самурая притежавал душа, която той би могъл да върне чрез молитви , в случай че го напусне в битката. Ето защо ковачът на мечове се ползвал почти с ранга на жрец; едва ритуално измиване той се залавял за работа, при което носел бяла одежда.......

Разбира се, далеч не само мечът правел самурая. За илюстрация на това може да послужи  един класически дзенски анекдот. В него се разказва за млад човек, който отишъл при един прочут майстор на меча, за да му стане ученик. Имал намерение да се труди здраво, за да съкрати времето на обучението. В края на първия разговор попитал колко време ще му е необходимо да овладее изкуството на боя и получил в отговор: поне десет години. Ужасен, младият човек предложил да работи упорито ден и нощ за да стане по-бързо. „В такъв случай – отговорил майсторът – навярно ще са ти потребни тридесет години.” Все по объркан, младежът се решил на крайност; казал, че ще посвети на меча всеки миг от времето си и всичките си сили. „Тогава ще трае седемдесет години” – гласял целия отговор. Като не знаел вече какво да каже, младият човек се оставил в ръцето на майстора. През първите три години изобщо не видял никакъв меч, а трябвало да бели ориз и да медитира. Един ден обаче майсторът се промъква към него изотзад и го ударил силно с един дървен меч. Тези нападения се повтаряли всеки път, щом ученикът обърнел гръб. Постепенно сетивата му се изострили, докато накрая бил непрестанно нащрек и винаги бил готов да се отдръпне инстинктивно. Когато майсторът видял, че тялото на ученика му е будно и реагира на всичко случващо се наоколо, че повече не е плен на безполезни мисли, започнало истинското обучение.

Инстинктивните действия са ключът към дзенския бой с мечове. Боецът не планира предварително движенията си, тялото му действа, без да се опира на разума и поради това той превъзхожда всеки противник, който първо обмисля  действията си и чак после ги претворява в движения. Принципите на Дзен, според които трябва да надхвърлиш аналитичната способност на духа си, за да познаеш вътрешната истина, важат и за боя с мечове, но тук са обогатени с още един важен елемент: цялостното отъждествяване на война с неговото оръжие. Дзенското обучение премахва разликата между човек и оръжие и ги слива в един-единствен боен инструмент...

...Цялото внимание на боеца се съсреточава върху противника и ако той се открие, няма място за разсъждение; мечът и тялото действат автоматично. Дисциплината на медитацията и парадоксите на коана са преодолели рационалното съзнание и са изковали безстрашен, автоматичен и лишен от мисли инструмент за калена смърт....

   Методите, които дзен учителите развили за школата по стрелба с лък, се различават съществено от тези на школата за бой с мечове. При боя  с мечове става  дума преди всичко за сливането на човек и оръжие и противника добива значение едва в критичния момент, докато стрелбата с лък изисква вътрешна дистанция спрямо оръжието и същевременно пълна концентрация по отношение на целта...

 

 

За Кубилай хан и нашествието в Япония знаех, както и за бурята, други казват, че и цунами е намесено, трет само тайфун, но не знаех, че отделни монголски отряди все пак са оцелели и дебаркирали.

За клана Ходжо също ми е съвсем малко известно, но не това, че изместили Минамото.

За промяната в самураите и обучението очаквано въобще не знаех и не съм се интересувал, но ето тук го прочетох "наготово" и ще позамоня част от инфото, на истина ми беше ПРЕЛЮБОПИТНО! Анекдота също е забавен и показателен.

Хареса ми финала на постинга:

Методите, които дзен учителите развили за школата по стрелба с лък, се различават съществено от тези на школата за бой с мечове. При боя с мечове става дума преди всичко за сливането на човек и оръжие и противника добива значение едва в критичния момент, докато стрелбата с лък изисква вътрешна дистанция спрямо оръжието и същевременно пълна концентрация по отношение на целта...

Звучи логично и явно вярно, макар с лък никога да не съм стрелял, дори в увеселителен парк, идея нямам как е в действителност.

Още един цитат от постинга:

Инстинктивните действия са ключът към дзенския бой с мечове. Боецът не планира предварително движенията си, тялото му действа, без да се опира на разума и поради това той превъзхожда всеки противник, който първо обмисля действията си и чак после ги претворява в движения. Принципите на Дзен, според които трябва да надхвърлиш аналитичната способност на духа си, за да познаеш вътрешната истина, важат и за боя с мечове, но тук са обогатени с още един важен елемент: цялостното отъждествяване на война с неговото оръжие. Дзенското обучение премахва разликата между човек и оръжие и ги слива в един-единствен боен инструмент...

......

Явно така е в Дзен и тук има логика и практика в написаното, и да и не - в текста като че ли е повече превъзнесено и малко "романтично" поднесено, но и този пасаж ми направи впечатление!

Благодаря за споделеното мнение в коментарите и се радвам, че взе отношение по темата; човек и то знаещ много и представял винаги впечатляващи книги в постинти :)
- и така аз мисля, че винаги макар и малко човек може да го "грабне" или научи нещо, макар или още повече така поднесено или превъзнесено и романтично. Но така поднесе ще стигне по близо и до повече хора като информация, дори и да нямат особен интерес. Например във филмите представянето на самураите и боевете и изобщо бойното изкуство е още по-романтично, ефектно, отколкото научаващо и така трябва да бъде. Все пак това са филми, книги, а не учебници по история и инструктаж, както и ти го знаеш много добре това.
Тук не предложих частите, свързани с учение, преминало в религия, но в бойното изкуство е залегнало и е дало резултат, а и дава все още. И има логика и според мен - човек да започне не със самото действие и тренировка на елементите от даден спорт веднага, а с подготовка на духа, физическото състояние и едва след като е готов, така да се каже и прояви способности и желание да продължи вече със същността на овладяването на бойното изкуство /затова мисля, че го наричаме изкуство/. Ако не се овладеe по пътя на изучаването първо духа и физическата подготовка, където действията започнат да стават импулсивно, но правилно и без да се замисля, а не / ами сега какво трябваше да направя, как да нападна, как да се отбранявам/, е тогава значи още не е готов. Това е и повечето хора и всички спортисти мисля, че го знаят и малко или много го прилагат. И в такъв случай дори дзен учението и другите източни учение имат и практическо приложение и не само за обучение на войни и спортисти, но и изобщо...Но аз се отплеснах...
А тук авторката ни запознава с историята, дзен учението, самураите като войни и тяхното снаражение и на мен това ми хареса.

Конструкцията на лъка, което се среща само в Япония, надминава всичко познато в Европа до най-новото време. Сърцевината на лъка се състои от три бамбукови летви с квадратно сечение, между две други бамбукови летви със сечение във формата на полумесец. Страните са запълнени с по една летва от твърдата дървесина на специално дърво бонзай. Това съчетание прави подобен лък едновременно мощен и лек. Стрелите също са направени от бамбук, който е особено подходящ за тази цел – различават се от западните стрели по това, че са по-реки и по-дълги. И накрая за разлика от Запада, в Япония тетивата се опъва с палец.
При стрелбата с лък, както и при дзандзен, правилното дишане влияе върху съзнанието и е необходимо за пълната концентрация, за душевния покой. Чрез контролираното дишане стрелецът никога не губи и съзнание за действията си. Дишането е важно и за опъването на лъка, защото стрелата се изтегля по-далеч назад, отколкото на Запад, за което се изискват по-малко тренирани мускули. При всеки етап на опъването стрелецът си поема дъх и постепенно се установява ритъм, в който има нещо танцувално. Едва след като е овладял по този начин лъка, стрелецът пристъпва към изстрелването на стрелата /но не с намерение са улучи целта/. Дишането отново има важно значение, само че тук става дума за това изпращането на стрелата да бъде направлявано от интуицията по същия начин, по който боецът напада с меча…

... в този ред на мисли ми идва на ум, че по принцип източните учения и религии и не само те /най-общо казано/ биха помогнали в много аспекти от обучението още от детска възраст в израстването и духовната същност на човека дори в практически план като взаимстваме от тях наученото, в която и да е наука и област и изобщо на човека като такъв.
Тези учения / превърнали се в религии/ ако са оцелели и пренасяли през вековете, съвсем не е случайно, а пазено и съхранявано и може да послужи на всеки.
Не казвам, да се задълбочим и вярваме само в едно „нещо” :) / това е избор на всеки поотделно/, а да се запознаваме с повече учения и части от тях и да се спрем на това или тези, в което намираме логика и смисъл, а учените - теми за разсъждения и нови открития и защо не.
Но това е вече друга тема… и всеки според интересите си и приоритетите си...