Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.06 14:33 - Самураи - 2
Автор: viva1122 Категория: Други   
Прочетен: 251 Коментари: 6 Гласове:
7

Последна промяна: 17.06 15:35

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 Самураи  - продължение

 ... Кланът като основна социална клетка на японското общество постигал своята самодостатъчност, като неговите членове обработвали собствени оризови полета и произвеждали собствени предмети от материалната култура – текстил, земеделски сечива и оръжие.

Още в самото начало на японската история, между клановете се водели ожесточени военни действия, нещо повече – войната била основното занимание на древните японци, за което свидетелстват разкопките в могилите от периода 250 пр. н. е. – 560 г. Петте първи клана кобецу, които се споменават в най-ранните японски ръкописи, освен Императорския клан Ямато, са съответно: Отомо, Кумебе, Накатоми, Имибе и Маноно- бе. Постепенно Ямато започват да доминират над останалите, неговите потомци дават императорската линия, а неговият култ към богинята на слънцето Аматерасу подчинява и заменя всички останали култове, като така слага основите на Шинто, националната религия на Япония. Култът към оръжието сякаш измествал на заден план другите черти на националната психика: сраженията били дотолкова естествени в древна Япония, че когато (а това се случвало често) нямало външен враг, клановете се сражавали помежду си. Ето защо, по-голямата част от японската история, поне до периода Токугава, всъщност е непрекъснат низ от граждански войни. От VII век натам била възприета китайската политическа централизирана система и признаването на императорския двор за център на разширяващата се еднородна нация. Всички кланове започнали да дават войници за една обща армия, чието съществуване било необходимо във връзка с непрекъснатите стълкновение по границите с местните племена, които извънредно трудно отстъпвали обитаваните от тях из целия архипелаг територии на новата империя. Но наборна армия по онова време едва ли би могла да се поддържа за дълго време, тъй като наборниците в нея в мнозинството си били селяни, чиято основна задача била да обработват земята, изхранваща клана. В това отношение японската армия от онази епоха наподобявала римската армия, чиито редовни легионери също били фермери. От древните японски хроники обаче става ясно, че съществували и по-малки, но постоянни, бойни единици, основани върху наследствена приемственост. Офицерите и войниците в тях били професионалисти на постоянна служба.

 Мнозина историци приемат, че точно тези военни формирования са ядрото на самурайската класа, чиито живот бил посветен единствено на оръжието и изкуството на войната (буджитсу). Военната класа (буши) започва да играе решаваща роля в историята на Япония от Х и ХI в. (края на Период Хейан), когато властта на императора, глава на клана Ямато, бавно, но неотменно залязва, заради неспирните и кръвопролитни войни между аристокрацията. В тази епоха върхушката на клановете (куге) води нескончаеми войни помежду си, а когато не е заета с това, предприема бойни действия срещу мощните военни организации на монасите в околностите на Нара. През Хейан се формира новата обществена класа на военна аристокрация, която в началото била изключена от политическите решения. По- степенно, обаче, съсредоточаването на властта на клановата аристокрация (куге) в столицата отдалечавало куге от реалната власт по онова време, а именно – владение върху земята. В провинциите започнали да се формират нови мощни кланове. Провинциалните територии били предадени с императорски указ на едри земевладелци, наричани даймио („велики имена“), които, от своя страна, започнали да дават земята под аренда на свои верни васали (кераи). Провинциалните владетели се превръщали в могъщи военачалници, разполагащи с многобройни, добре организирани и дисциплинирани отряди от свои слуги. Започнали да се наричат буши (военни домове), за разлика от куге (придворни домове), чиито членове живеели в Киото и заемали важни административни постове. Тенденцията била обаче много ясно изразена – доходите и властта на куге непрекъснато намалявали, докато тези на провинциалните владетели нараствали и те се измъквали от влиянието на столичната аристокрация. Контрастът между живота на едните и другите бил много силен. Още през VIII век провинциалните войски имали постоянна бойна практика и достигнали висока степен на военна ефективност, докато столичната гвардия била загубила своите военни навици и се използвала единствено за паради, карнавални шествия и решаване на придворни интриги. Все пак, между буши и куге съществувала косвена връзка, освен законовите предписания за лоялност: кръвни отношения посредством брак или осиновени деца. Най-значителните родове сред буши, Тайра Таданори1144-84), убит в битката при Ичи-но-тани; зад него го следва адютантът му с нагината. Традиционен костюм на сохей (монах-воин) в който е изобразен Бинкей – най-прославеният монах-воин за всички времена. Той е облечен в монашеско расо и черна роба върху броня до-мару, въоръжен с нагината и гета (дървени сандали с висок ток) на краката си, което не е особено практично за бой. които успели да издигнат своите кланове и да станат диктатори били Минамото (Ген- джи) и Тайра (Хайке). И двата клана считали себе си за потомци на императорското се- мейство, които били отпратени към провинциите, защото „за тях нямало място в Двора“. Обикновено такива родове сменяли фамилията си след шест поколения. Четиринадесетте семейства от клана Минамото извеждали своя произход от императорите Саге (786-842) и Сей- ве (850- 880), а четирите семейства на клана Тайра се обявявали за потомци на император Каму (737-806). В императорските укази, обаче, новите провинциални ли- дери били наричани „хора от низш произход“, което навежда на мисълта, че в повечето подобни случаи родствените връзки, за които претендирали честолюбивите буши били измислени. Независимостта на провинциалните кланове от императорския двор в първите години на периода Хейан станала съвсем очевидна и абсолютна. В средата на този период императорът вече не бил в състояние да осигури мир помежду им и сам бил подлаган на пряка заплаха два пъти от тях. През 939-40 г. Тайра Масакадо, изпратен като офицер на короната в източните провинции, установил, че те са така добре организирани и готови за военни действия, че решил лично да ги поведе срещу централното правителство. Неговите войски бързо окупирали равнината Канто. Той самият бил убит от враждебен клан, преди армията на императорския военачалник, изпратена срещу неговия метеж, да го достигне. След това Фудживара Сумитомо, изпратен от императора с мисията да потуши бунтовете и пиратството по крайбрежието, оглавил местните пиратски банди и изтласквайки правителствените войски, овладял по-голямата част от това крайбрежие. В началото на ХII век се водели непрекъснати сра- жения между двата най-могъщи провинциални клана – Тайра и Минамото. Войната Хоген (1156) все още била в името на Хоширакава и Коное, двамата синове на император Тоба, спорещи за неговия трон. Войната Гемпей (1180- 1185), обаче, вече била открит сблъсък между двата клана. В нея Минамото претърпели съкрушително поражение. Главата на Тайра, Киемори (1118- 1181), след серия от изкусни маневри и бракове, в резултат на които на трона бил поставен неговият двегодишен племенник Антоку, получил цялата власт в Двора. Киемори бранел своята позиция безжалостно със силата на оръжието. Той сломил съпротивата на няколко големи религиозни общини, които разполагали със собствени военни отряди, защитаващи об- ширни манастирски територии, дарени им с императорски укази – монасите били екзекутирани, а манастирите разграбени. Епохата на властване на клана Тайра е известна като Период Рокухара (1156- 1185). Тя завършва, когато Минамото Йоритомо (1148-1199), оцелял при поражението на неговия клан през 1160 г., събира и обединява Статуетка от слонова кост, изобразяваща пехотинец, който свири на хорагаи (специален военен рог, направен от раковина)

Под негово водачество тези обединени сили нанасят поражение на клана Тайра при Ичинотани (1184), Яшиме (1185) и Даноуре (1185). Йоритомо екзекутира двамата си братя, с чиято помощ печели победата над Тайра, след което приема титлата Сей Тайшогун – производна дума от Сей-ши („изпратен срещу варварите“) и тайшо („върховен главнокомандващ“, званието на командващия императорската гвардия).

 Йоритомо си присвоява званието пожизнено и наследствено и то започва да се предава по дългата верига от негови наследници чак до края на ХIХ век. Съкратената му форма е „шогун“ и с нея започнали да назовават владетеля на Япония. Йоритомо разполага своя постоянен военен щаб в Камакура и го нарича бакуфу. От крепостта в Камакура той започва да изпраща свои военни коменданти (шуго) във всяка една провинция, както и окръжни управители (джито), имащи задачата да събират данъци. Така си осигурява средства, даващи му възможност да поддържа постоянна професионална армия. Периодът, през който неговия клан управлявал страната е известен като Период Камакура (1185-1333). Лидерите на новите териториални единици, контролирани от клана Минамото и неговите съюзници, били задължени да си служат добре с оръжието и да обучават свои бойни отряди. Те имали привилегировано положение, което с времето станало абсолютно и неоспоримо.

 След смъртта на Йеритомо през 1199 г., властта в клана Минамото преминала в ръцете на семейство Ходжо. С умели маневри, те потушават бунта на благородниците през 1221 г., въз- обновяват избора на император и държавни чиновници, връщат конфискуваните земи на местни владетели, издават едни от първите закони (Джоей Шакимоку), реорганизират администрацията и данъчните служби, обединяват клановете срещу монголските нашествия (1274 и 1281 г.), развиват изкуствата и литературата и подкрепят будистката философия Дзен, чието учение идеално пасвало на суровата и прагматична психика на воините. Войната срещу монголците разклатила сериозно финансовите възможности на местните военни управители: на търговците било забранено да искат връщане на дълговете, направени от воини; на по-едрите земевладелци- воини била дадена възможност да разширяват територията и приходите си за сметка на своите по-слаби съседи. Като използвал този безпорядък, император Ходайго започнал действия срещу централното военно правителство в Камакура. След няколко опита и с помощта на Ашикага Такауджи, Ходайго успява да възстанови императорската си власт през 1334 г. На следната година, обаче, Ашикага Такауджи го прогонва от Киото, поставя на трона негов конкурент и установява своя военна диктатура, станала известна като Период Ашикага (1336-1568). В този период се разразяват нови кръпопролития, клановете се сражават един срещу друг, като едни вземат страната на Южния двор на Ходайго, а други – на Северния марионетъчен император на Такауджи. Към края на периода Сенгоку техниките за строеж на замъци-крепости била дотолкова усъвършенствана, че позволявала издигането на истински изкуствени планини от камъни. Местоположението на една такава крепост, Химеджи, й осигурявало естествено силна отбранителна позиция, на която каменните стени придали допълнителна мощ. Измазаните зидове, надупчени с изсечени в тях бойници, застрашително се извисяват над ровове, запълнени с вода. Дърветата, които днес се виждат наоколо, някога са били изсечени, за да осигуряват на защитниците видимост за обстрел. Лоялността към клана запада. Всеки участващ в размириците даймио губи връзките си със своята провинция, мъчейки се да завоюва повече власт в столицата. Селските въстания от 1485 г. и войната Онин (1467-77 г.) хвърлят страната в пълен хаос, разрушавайки всичко постигна- то с толкова труд в предишните епохи. Япония потъва във водовъртеж от метежи, предателства и грабежи. Във времето на най-големия хаос, когато в Япония се появяват първите европейци (1543) и огнестрелните оръжия (танегашима темпо), на историческата сцена се появяват трима мъже с необичайно широки политически възгледи и решителност: Ода Нобунага, Тойотоми Хидейоши и Токугава Иеясу.

Ода Нобунага бил наследник на главата на семейство Шиба – кланът, управляващ провинция Овара. Оттам той извършил серия от успешни набези върху териториите на сражаващи- те се помежду си съседни даймио. Разединени и изтощени, те не му оказали сериозна съпротива. Скоро той достигнал Киото, където, след серия от сражения с лидерите на някога могъщия клан Ашикага, сложил край на периода, носещ тяхното име и продължил почти 170 години (1568). Походът му към абсолютна власт над цяла Япония, обаче, бил спрян от предателство. Той бил внезапно обкръжен от войските на своя васал Акечи Митсухиде и убит. Един от най-талантливите му военачалници, Тойотоми Хидейоши, селянин по произход, незабавно отмъстил за смъртта на Нобунага, като разгромил войските на Акечи при Ямазаки. Хидейоши предприел три последвали успешни военни кампании – Сикоку (1585), Кюсю (1587) и Одавара (1590). През 1588 г. той издал знаменития си указ за разоръжаване на цялата нация, в който се казвало, че притежаването на лично оръжие затруднява събирането на данъци и подтиква към неподчинение. Хидейоши умира на път към Корея, която възнамерявал да покори с военна сила. След неговата смърт претенции за власт изявява могъщия клан Токугава (съюзници на Хидейоши и Нобунага). Главата на клана, хитрият и предвидлив Иеясу, уни- щожил всички свои потенциални съперници, вкючително и сина на Хидейоши, Хидейори. След редица спечелени от него сражения, кулминацията, на които са битката при Секигахара (1600) и обсадата на Осака (1615), Иеясу става Сей Тай-шо- гун на Япония.

 Военната диктатура на неговия клан предопределя развитието на японската история за следващите 267 години. Чак през 1868 г. императорът възвърнал своята политическа власт и Япония започнала болезнен преход от феодална страна към модерна държава. В малкото градче Котари, намиращо се между Осака и Киото, се издигат стените на реконструираната крепост Шоруйджи – великолепен образец за фортификационното строителство по време на периода Сенгоку. Външната защита е запълнен с вода ров, зад който се издига насип от камъни и пръст, висок около 5 метра. Замъкът е изглеждал така и по време на състоялата се наблизо битка при Ямазаки през 1582 година. Як каменен мост е построен над рова на замъка Фукуи, намиращ се на островната група Гото. Портата на замъка е със семпла, но много здрава, конструкция. Каменният зид е оцелял векове наред: в измазаната му горна част са пробити квадратни бойници за стрелци с лък и триъгълни за оръдия. Периодът Токугава Когато уморените самураи на Хидейоши се завърнали от похода си в Корея, те открили, че Япония е станала съвсем различна страна, от тази, която напуснали. Великият диктатор положил основите на съвременна Япония, но умрял като оставил за свой наследник малолетния си син Тойотоми Хидейори. Хидейори бил едва на пет години, когато умрял баща му и въпреки, че се носели слухове за това, че Хидейоши в последните години от живота си постепенно обезумява, той бил достатъчно прозорлив да направи всичко възможно, за да обезпечи бъдещето на своя единствения син. За тази цел през 1598 г. създал съвет от петима регенти, длъжни да управляват, до като Хидейори навърши пълнолетие. Изборът му паднал върху Укита Хидей, Маеда Тоши, Мори Терумото, Усуги Кагекацу и Токугава Иеясу. По това време Иеясу бил най-могъщият даймио в Япония с 2 557 000 коку годишен доход. Като се има предвид, че единицата мярка „коку“ е количеството ориз, достатъчно да изхрани един човек за цяла година, това представлявала колосална сума. Второто място си поделяли Мори Терумото и Усуги Кагекацу, чиито доходи взети заедно приблизително се равнявали на тези на Иеясу. От двамата по-влиятелният бил Мори, чиито замък се намирал в Хирошима и за разлика от Кагекацу, владеещ земите северно от Хонсю, участвал в Корейската война. Нито един от двамата обаче не притежавал армия равностойна на Токугава.

 Петдесет и шест годишният Иеясу вече не бил стройният и гъвкав войн, спечелил славата си в безброй успешни битки – той затлъстял и приличал на булдог, но за сметка на това притежавал блестящи качества на хладнокръвен, умен и прозорлив пълководец.

 Имал достатъчен респект към войната, за да си дава ясна сметка, че сражения не се печелят от военачалник, седящ на походния си стол зад редовете на сражаващите се самураи и даващ командите си оттам. Същевременно се пазел от поемането на всякакви излишни рискове и не подлагал на опасност бъдещето на дома Токугава. Ролята на предизвикателни и дръзки воини в клана се изпълнявала от мнозината верни му до смърт офицери, както и от неколцината му забележителни синове, един от които, неговият наследник Хидетада, бил обучен до съвършенство в изкуството на войната...

 откъс от "Кратка история за самураите"

   


Тагове:   самураи,


Гласувай:
7
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. redabyss - Благодаря за интересните четива. ...
17.06 14:40
Благодаря за интересните четива.
Поздрави,Вива. :)
цитирай
2. viva1122 - redabyss ....
17.06 15:09
Благодаря - радвам се, че са интересни и за други, освен мен :) - особено след двата японски сериали по тв

Поздрави и от мен!
цитирай
3. redabyss - Да, Вива. Темата Япония от една г...
18.06 17:45
Да,Вива.Темата Япония от една година ме е обсебила.А винаги са ми били интересни историите на най-добрите военни структури в световната история.Напоследък когато имам време пропадам в архитектурата,градините,изкуството и разбира се самурайските брони.Дори направих колекция от фотографии,но още не съм ги публикувала.Възхитена съм от прецизността и усъвършенстването като водещ житейски мотив.
цитирай
4. viva1122 - redabyss ....
18.06 22:29
Първата книга "За Япония -като за Япония" от Марко Семов, която прочетох преди години ме впечатли особено и разгорите с мои близки познати, посетили страната, пак преди години - не като туристи....
Напоследък се забелязва все по-голям интерес към тази непозната за нас страна и има защо.
И накрая за да съм кратка, само ще спомена, че някъде ако се яде истинско кисело мляко - това е в Япония :))
цитирай
5. germantiger - ...
19.06 03:57
Наистина интересен постинг кореспондиращ с два сериала по бг он еър

Телевизията която пусна Канбе - стратегът и Довереникът

В постинга срещам много познати от сериалите и историята имена, отделно и разполагам с няколко кнги за самураи, които обаче не съм чел, а само поглеждал и то неподробно.

"Излиза", че Хидейоши вероятно не е глупатава "маймуна" от сериала, а може би лидер некомичен и на изключително ниво.

Иеюсу пък е лидер дал началото едва ли не на епоха!
цитирай
6. viva1122 - G_T...
19.06 15:10
Благодаря за коментара с личното ти виждане и отношение!
И аз така - като прочетох малко история ми станаха по-ясни някои герои и събития без да конкретизирам в момента. :) А както знаеш сега гледам и трети - Санада - който, също е от този период на историята и ми дава още по-пълна картина и гледни точки от различните родове и техните действие и мотиви - Интересни филми!

Поздрави от мен и хубав ден!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: viva1122
Категория: Други
Прочетен: 55794
Постинги: 89
Коментари: 201
Гласове: 586
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930