Едно от най-известните видове японското изкуство е гравиране, известно като укийо-е (浮世 絵).

 Буквално "укийо-е" се превежда като "плаващ свят", който се позовава на будистката философия, в който думата "укийо" означава "смъртен свят." Но с настъпването на периода Едо "весели квартали" (публични домове), концепцията е преосмислена и иде реч за "в света на краткотрайни явления." 

За първи път думата "укийо-е" се споменава писател Acai Roi в 1661

Стил укийо-е се отнася за дърворезба, печатни графики върху дърво или печата на хартия. Създател на укийо-е художник и графичен дизайнер смята Hisikava Moronobu (菱 川 師 宣).

Предшественици на укийо-е са ehon (絵 本) - сборници с разкази и придружаващите снимки. Тогава гравирането се използва като плакати за продукции Кабуки или свитъци с поговорки kakemono (掛 け 物), поставен в токонома на ниши (床 の 間), оригинални домашни светилища.

Оригинална живопис укийо-е възникнала в края на 17-ти век. Първите отпечатъците са черно-бели, тъй като създаването им се използва мастило, както и 18-ти век започва да се цветни изображения. Тогава се използва техника за многоцветен печат, наречен Nishiki-д (錦 絵) - «брокатени снимки".

Musya-е (武者絵) - снимки на известни самураи - отнася до историческото и героичното в жанра и става популярна през 1830. Изобразени са реални исторически фигури, хроники и членове на средновековни войни. В края на 19-20 век са служили като един вид гравиране средства за масова информация, които разказват за събитията на фронтовете на военните действия с Китай и Русия.

Учител: Utagawa Kuniyoshi.

Друг цветен символ на Япония е красивия и с деликатен аромат вишнев цвят - гордост на японците, които се  възхищават и прекланят пред красотата и природата.

Будистките монаси асоциират тези цветя с непостоянството на земните радости и скърби и преходността на живота - под клоните на вишната и тази красота, неволно човек започва да си мисли за смисъла на живота.

В Япония, вишната е символ на пролетното пробуждане и преходност. Има и фестивал , където се възхищават на вишневите цветове – казва се Hanami(おはなみ,お花見 ). Цъфтежа на вишневите клонки още от древни времена се счита за последното пристанище за успокоение на душите - японците са суеверни и ревниво пазят традициите си.  

Сега в Япония има  около  триста вида вишни с различни окраски на цветовете от бяло, нежно розово и по-тъмно розово стигащо почти до червено. В периода на цъфтеж всички японски семейства се разхождат по алеите и в паркове - под вишневия цвят, възхищавайки се на красотата на това необичайно,  прекрасно дърво, за да бъдат посипани с тези деликатни и уханни цветове. Някои от тях  дори поставят колите си така, че да бъдат и те посипани и украсени от падащите цветчета.

- Konnichiwa – Здравейте! – こんにちわ следваща дума от мен :)