В Древна Гърция богът на медицината Асклепий (наречен по-късно от римляните Ескулап) имал две дъщери — Панацея и Хигия. Двете притежавали дарбата да лекуват, помагали на баща си за всичко, но постоянно спорели помежду си. Високомерната Панацея се смятала за вселечителка и гордо заявявала, че може да намери и подари на хората лекарство за всички болести, а скромната Хигия разумно възпирала сестра си от такива големи обещания.
Не може да съществува едно-единствено средство за всичко — казвала тя, — иначе защо са му дадени на човека разум и способности за творчество. Всичко е създадено, за да може човек сам да се справи и при най-непредвидени обстоятелства.
Но ако това е така — възразявала Панацея, — защо са му нужни всемогъщите богове?
Човекът винаги ще има нужда от боговете. За него ние — идеалите за Истина, Доброта, Любов, Красота, сме онова, към което човек се стреми постоянно. Но той е слаб и уязвим, за да постигне всичко това, има нужда от нашата помощ — отговаряла Хигия.
Не, не — възкликвала Панацея. — Боговете вече и без това са дали много на човека. Той е награден с Разум, Въображение, Памет, Воля, Чувства, даже Свръхсъзнание, т.е. способността за творчество. Да не би винаги човекът да ни се отплата с Благодарност и Любов?
Да. Вярно е. Но това е само защото човекът не познава Законите на живота. Ние сме длъжни да го научим на тези закони, за да не настъпи катастрофа на Земята.
И все пак не! За нищо на света не доверявам своите сили на хората.
Как ли не убеждавала Хигия сестра си. Панацея не искала да я слуша. Така се разделили дъщерите на бога на лечението Асклепий по различни пътища. Панацея лекува хората с различни отрови, прахчета, микстури, таблетки и досега търси едно-единствено средство за всички болести едновременно. А Хигия просвещава хората, проповядва сред тях Законите на живота, които никой не бива да нарушава. Хигия вярва, че овладявайки тези закони, хората ще могат да си ги предават един на друг и на своите деца, като с времето цялото човечество ще стане физически и духовно здраво, а самият живот на Земята — прекрасен.
В тази легенда се говори за това, че изкуството да се живее намира своите корени в изкуството да бъдеш здрав, което е възникнало много преди появата на такива области в човешката дейност като медицината — повече от 5 000 г. до н.е. , когато тя се е наричала аюрведа, означаващо "аюс" — живот и "веда" — знание, т.е. знание за живота — и дълго преди появата на фармацевтичната промишленост. Животът на планетата Земя има непоклатими закони и човечеството трябва да ги спазва, за да не го загуби.
