Веднъж Буда отишъл при своите ученици с кърпа в ръка - красива копринена кърпа. Вероятно е била подарък от някой цар. Обикновено Буда не приемал такива неща, и сега всичко го гледали в недоумение защо държи тази кърпа в ръцете си, сякаш им казвал: "Погледни внимателно, виж!" Всички вперили очи в кърпата, но никой не видял нищо друго, освен красива копринена кърпа.
След това Буда започнал да връзва възли с краищата на кърпата. Настъпило пълно мълчание, всички гледали какво прави той. Завързвайки пет възела, Буда попитал:
— Това същата кърпа, която донесох ли е, или друга?
Сарипута казал:
— Вие надсмивате ли ни се? Разбира се, че е същата кърпа.
— Сарипута, помисли още веднъж! Онази кърпа беше без възли, а на тази има завързани пет. Как може да е същата?
Едва сега Сарипута разбрал смисъла и казал:
— Разбрах всичко. Макар че кърпата е същата, сега тя е във възли и прилича на страдащ човек.
— Точно така. Всичко, което искам да ви покажа е, че човек, който се терзае, по принцип не се отличава от Буда. Аз съм всичко на всичко кърпа без възли! Ти - си кърпа с пет възела. Тези възли са - агресивност, алчност, лъжливост, неосъзнатост и егоизъм. — След това Буда казал — Сега аз ще се опитам да развържа тези възли. Кой ще ми помогне да го направя? — Той започнал да дърпа двата края на кърпата и възлите започнали да стават все по-малки и по-стегнати.
Някой възкликнал:
— Но какво правите? Така те никога няма да се развържат! Коприната е толкова тънка, а Вие така силно я дърпате. Възлите ще станат толкова малки, че ще бъде невъзможно да бъдат развързани.
Буда им казал:
— О, вие отлично разбирате всичко, когато става дума за кърпата. А защо не можете да разберете самите себе си? Нима вие не сте в същата ситуация? Вие дърпате своите възли и те стават все по-стегнати и по- стегнати. След това попитал — Кой ще каже как да се развържат възлите?
Един ученик предложил:
— Отначало човек трябва да се приближи и да разгледа внимателно как са били завързани възлите. — Той разгледал кърпата и казал — Възлите са били завързани така, че ще станат по-свободни само ако ги разхлабим и като им позволим да станат по-свободни, ще ги развържем, това не е трудно. Това са прости възли. — Ученикът взел кърпата и внимателно развързал възлите един след друг.
Буда казал:
—Днешната проповед свърши. Вървете да медитирате!
без коментар :)))))) - не е смешно, а направо тъжно !
В будизма се говори за мистериозното цвете удумбара, чиито цветове цъфтят веднъж на 3 хил. години
Последният път, когато това се случва, е преди раждането на Сидхарта Гаутама Буда през VI в. пр.н.е., а през изминалите две десетилетия по цял свят се съобщава за цъфтенето му – небесен знак, който според религиозната традиция известява появяването на велик мъдрец или просветлен, който ще поведе човечеството.
Загадъчното цвете удумбара расте почти навсякъде и е с много тънко и нежно стебло, което обаче е изключително здраво, а веднъж откъснато, запазва своя свеж вид в продължение на месеци и дори години.
В будизма се говори за мистериозното цвете удумбара, чиито цветове цъфтят веднъж на 3 хил. години
За пръв път то е забелязано на една статуя на Буда в южнокорейския храм „Суми Зен” в Сунчеон през 1997 г., а през 2010 г. китайските държавни медии официално съобщават за появяването на загадъчното цвете, което само по себе си е повече от необичайно, имайки предвид комунистическия атеизъм.
Някои твърдят, че става въпрос за яйца на едно конкретно насекомо, основавайки предположенията си на съществуващата прилика във външния вид на двете.
В будистката традиция се твърди, че появяването на небесното цвете възвестява идването на „Свещения крал, който ще върти Колелото“. Смята се, че удумбара е продукт на свръхестествени сили и идва в човешкия свят от друго измерение на всеки 3 хил. години.
Източник: chudesa.net
В Древна Гърция богът на медицината Асклепий (наречен по-късно от римляните Ескулап) имал две дъщери — Панацея и Хигия. Двете притежавали дарбата да лекуват, помагали на баща си за всичко, но постоянно спорели помежду си. Високомерната Панацея се смятала за вселечителка и гордо заявявала, че може да намери и подари на хората лекарство за всички болести, а скромната Хигия разумно възпирала сестра си от такива големи обещания.
Не може да съществува едно-единствено средство за всичко — казвала тя, — иначе защо са му дадени на човека разум и способности за творчество. Всичко е създадено, за да може човек сам да се справи и при най-непредвидени обстоятелства.
Но ако това е така — възразявала Панацея, — защо са му нужни всемогъщите богове?
Човекът винаги ще има нужда от боговете. За него ние — идеалите за Истина, Доброта, Любов, Красота, сме онова, към което човек се стреми постоянно. Но той е слаб и уязвим, за да постигне всичко това, има нужда от нашата помощ — отговаряла Хигия.
Не, не — възкликвала Панацея. — Боговете вече и без това са дали много на човека. Той е награден с Разум, Въображение, Памет, Воля, Чувства, даже Свръхсъзнание, т.е. способността за творчество. Да не би винаги човекът да ни се отплата с Благодарност и Любов?
Да. Вярно е. Но това е само защото човекът не познава Законите на живота. Ние сме длъжни да го научим на тези закони, за да не настъпи катастрофа на Земята.
И все пак не! За нищо на света не доверявам своите сили на хората.
Как ли не убеждавала Хигия сестра си. Панацея не искала да я слуша. Така се разделили дъщерите на бога на лечението Асклепий по различни пътища. Панацея лекува хората с различни отрови, прахчета, микстури, таблетки и досега търси едно-единствено средство за всички болести едновременно. А Хигия просвещава хората, проповядва сред тях Законите на живота, които никой не бива да нарушава. Хигия вярва, че овладявайки тези закони, хората ще могат да си ги предават един на друг и на своите деца, като с времето цялото човечество ще стане физически и духовно здраво, а самият живот на Земята — прекрасен.
В тази легенда се говори за това, че изкуството да се живее намира своите корени в изкуството да бъдеш здрав, което е възникнало много преди появата на такива области в човешката дейност като медицината — повече от 5 000 г. до н.е. , когато тя се е наричала аюрведа, означаващо "аюс" — живот и "веда" — знание, т.е. знание за живота — и дълго преди появата на фармацевтичната промишленост. Животът на планетата Земя има непоклатими закони и човечеството трябва да ги спазва, за да не го загуби.
